Прекарах 4 страхотни дни на Рила Въпреки студеното и влажно време и септември се оказа добро време за планина, спокойно е и няма много хора…
Тръгнахме от София и само след час в комфортен и празен рейс на Юнион Ивкони бяхме в Дупница, един не особено интересен град, или поне докато не се разговориш с местните жители, които говорят на убийствено готин диалект Оттам случихме на бърз транспорт до Сапарева баня и за да си спестим много катерене по асфалтовия път през Паничище, се възползвахме от изгодната оферта на един таксиджия, който ни качи до хижа Пионерска на цената на маршрутката, защото отиваше натам. Така още в 10 сутринта бяхме готови да започнем голямото катерене
Много се коментира напоследък лифта, който направиха до Седемте рилски езера… Само ще отбележа, че цената му от 10 лева за разстояние, което се минава пеша за час и половина бързо ходене, си е абсолютен обир Дано поне хората, които се качват с него пазят природата горе или поне повечето.
Ние разбира се отказахме да дадем 10 лева на „обирджиите“ и се качихме пеша до хижа Рилски езера, където никога не се задържам много, защото е станала комерсиална като хотел. Напънахме се още малко и се качихме до горната хижа, която е много по-приятна, най-малкото заради спокойствието и красивото езеро пред нея След дълга и заслужена почивка се качихме по пътеката, която обикаля всички езера до връх Езерник, откъдето се виждат… Там е наистина невероятно красиво и надписът „БОГ Е ИСТИНА“, изписан с големи камъни долу в пропастта, прави впечатление на такова място След това се изкатерихме до Раздела и се спуснахме до хижа Иван Вазов, чудесно място, особено за по-издържливите на нощен студ
На следващия ден въпреки непрекъснатата мъгла се справихме с пътя по билото до връх Мальовица и оттам през красивото Еленино езеро до хижа Мальовица, където хижарите, спасителите и алпинистите (така и не разбрахме имат ли някакво разделение или всеки се занимава и с трите неща ) ни посрещнаха приятелски. Осбено се радвахме на двете гигантски спасителни кучета, които сигурно тежаха повече от мен Вечерта небето се разчисти и имаше невероятни звезди…
Третия ден хванахме единственото слънце и ходихме до заслон Страшното езеро, разположено под красивите върхове Купените. Езерото и върховете са красиви и сами по себе си, а съчетанието им е направо уникално… За съжаление падна мъгла следобяд, но все пак станаха доста хубави снимки На връщане така се заядохме в едни безкрайни боровинки и после в едни обширни малини, че за малко да ни удави един голям дъжд – само с 2 минути го изпреварихме…
Последният ден се прибрахме спокойно пеша и с малко стоп до Говедарци, откъдето изненадващо бързо се намери транспорт до Самоков и после до София. Ето и малко снимки
{ 3 comments… add one }
Чудесни снимки, пожелавам го на всички да посетят тези места
Кучето е страхотно. Поздравления за снимките
Фен съм на Рилските езера, но последният път слънцето ми разказа играта, направо ми се повръщаше от топлинен/слънчев удар. Кучето ми е на възраст и не мога да го качвам вече нагоре, но иначе винаги е верен приятел. Миналият август се качвах, и все още нямаше лифтове и други пътища, сега не знам как е.