Туризъм – Една обиколка из България

Заминах преди 10-на дни за Плевенско, откъдето започват повечето ми пътешествия. В претъпкания влак София – Варна успяхме да седнем в един вагон, който по принцип е за транспортна полиция, но униформените се оказаха учудващо разбрани. След един шахматно-работен ден в Плевен потеглихме с колата към Враца, за да проверим дали ученичките са научили най-накрая как се играе шах

Враца е много приятен и спокоен град, да не говорим колко е евтино… Само че ако ходя пак едва ли ще отседна в хотел Мира, (хубави са стаите, но хотелиерката е голям кошмар ). Нагоре към пещерата Леденика има разкошни поляни и горички и наистина си струва да се ходи натам.

След няколко скучни и нормални дни, дойде време да продължавам към Берковица – откъснато градче, което се намира в подножието на връх Ком, доста близо до границата ни с република Сърбия. От връх Ком и разположената под него хижа Ком започва прочутият преход Ком – Емине, който прекосява Стара Планина от единия до другия край за около 15 дни. Над градчето има малко хълмче (Калето), откъдето гледката е много хубава. Разхождахме се до Хайдушките водопади, които за съжаление след тия жеги бяха доста маловодни. Но гората наоколо също е много красива и въобще наоколо има страхотни условия за туризъм

На връщане минах и през Монтана – и там над града има останки от крепост, откъдето гледката надолу е прекрасна… Една добра приятелка ме разведе из града и бях изненадан супер приятно от чистия център с фонтани и градинки, какъвто не съм свикнал да гледам в повечето градове у нас.

Като цяло Северна България носи много специфична атмосфера… най-вече на спокойствие… казват, че какъвто релефа, такива са и хората… и наистина сравнете хората в Банско около назъбения Пирин какви са чепати, а в Родопите са така спокойни, все едно ги е заоблила планината…