Posts Tagged ‘планина’
Почивка на Рила планина - Седемте езера и Мальовица
Прекарах 4 страхотни дни на Рила 
Въпреки студеното и влажно време и септември се оказа добро време за планина, спокойно е и няма много хора…
Тръгнахме от София и само след час в комфортен и празен рейс на Юнион Ивкони бяхме в Дупница, един не особено интересен град, или поне докато не се разговориш с местните жители, които говорят на убийствено готин диалект 
Оттам случихме на бърз транспорт до Сапарева баня и за да си спестим много катерене по асфалтовия път през Паничище, се възползвахме от изгодната оферта на един таксиджия, който ни качи до хижа Пионерска на цената на маршрутката, защото отиваше натам. Така още в 10 сутринта бяхме готови да започнем голямото катерене 
Много се коментира напоследък лифта, който направиха до Седемте рилски езера… Само ще отбележа, че цената му от 10 лева за разстояние, което се минава пеша за час и половина бързо ходене, си е абсолютен обир Дано поне хората, които се качват с него пазят природата горе или поне повечето.
Ние разбира се отказахме да дадем 10 лева на “обирджиите” и се качихме пеша до хижа Рилски езера, където никога не се задържам много, защото е станала комерсиална като хотел. Напънахме се още малко и се качихме до горната хижа, която е много по-приятна, най-малкото заради спокойствието и красивото езеро пред нея След дълга и заслужена почивка се качихме по пътеката, която обикаля всички езера до връх Езерник, откъдето се виждат… Там е наистина невероятно красиво и надписът “БОГ Е ИСТИНА”, изписан с големи камъни долу в пропастта, прави впечатление на такова място След това се изкатерихме до Раздела и се спуснахме до хижа Иван Вазов, чудесно място, особено за по-издържливите на нощен студ
На следващия ден въпреки непрекъснатата мъгла се справихме с пътя по билото до връх Мальовица и оттам през красивото Еленино езеро до хижа Мальовица, където хижарите, спасителите и алпинистите (така и не разбрахме имат ли някакво разделение или всеки се занимава и с трите неща ) ни посрещнаха приятелски. Осбено се радвахме на двете гигантски спасителни кучета, които сигурно тежаха повече от мен Вечерта небето се разчисти и имаше невероятни звезди…
Третия ден хванахме единственото слънце и ходихме до заслон Страшното езеро, разположено под красивите върхове Купените. Езерото и върховете са красиви и сами по себе си, а съчетанието им е направо уникално… За съжаление падна мъгла следобяд, но все пак станаха доста хубави снимки На връщане така се заядохме в едни безкрайни боровинки и после в едни обширни малини, че за малко да ни удави един голям дъжд - само с 2 минути го изпреварихме…
Последният ден се прибрахме спокойно пеша и с малко стоп до Говедарци, откъдето изненадващо бързо се намери транспорт до Самоков и после до София. Ето и малко снимки
Незнайно езеро по пътя ни
Страшното езеро
Връх, отразен в малко езерце
Връх Попова капа (2704 м.) се подава от облаците
До най-голямото куче на света...
Спътникът ми установява, че кучето има по-голяма глава... А дали е и по-умно?
За три дни на Пирин планина
Прекарах последните 3 дни на Пирин, любимата ми планина в България. Наистина особено когато времето е слънчево и езерата - сини, красотата там не може да се сравни с нищо
Първият ден се качихме с транспорт до хижа Вихрен и понеже беше вече късно, нямаше време да катерим върха и продължихме към хижа Синаница. Пък и запознатите повече с Пирин знаят, че най-високият в планината връх Вихрен не предлага такава страхотна гледка, колкото други по-ниски върхове. Видяхме на Хвойнатото езеро няколко красиви диви кози, а нагоре по тревистото било имаше и много стада крави (преди развъждаха повече коне там, нещо са сменили занаята ).
Стигнахме Синаница по здрач и гледахме наистина страхотен залез от Синанишката порта. За първи път спах на тази хижа и мога само да поздравя хижарите за топлото посрещане. На следващия ден потеглихме на дълъг, но много приятен преход към заслон Тевно езеро, най-високото и най-хубаво място за спане в Пирин. Върви се 7-8 часа по поляни и се минава през много красивата Винарска (Чаирска) порта, откъдето се виждат Валявишките и Превалските езера. Обядвахме на заслон Спано поле, където отдавна съм запомнил колко вкусно готвят На Спано поле имаше уникален надпис в столовата:
“мъчно се дялат гредите,
лесно се галят момите”
Стигнахме на Тевно привечер и прекарахме весело с много много смях в компанията на хижарите (които са много готини хора) и техни приятели. Който не е слушал разкази на “Бански” много е изпуснал
На следващия ден качихме връх Дженгала (2761 метра), който е в самия център на Пирин и единственото, което са вижда са десетки върхове и езера… Едно уникално място!
След това слязохме през Валявишките езера до хижа Демяница, където е чудесно за обяд, защото готвят много вкусно, но никога не спя там - хижата е заобиколена от много реки и комарите са в несметни количества
Прибрахме се през двата красиви водопада (пролетните води са отнесли моста над Юленски скок 
) надолу към Банско, където жителите се радват на спокойния период извън ски сезона.
Радвам се и че моята малка спътница не само не се оплакваше от дългите преходи (както всичките ми колежки от университета биха направили със сигурност ), ами прояви доста планински заложби и показа, че дори в днешното “тийнерджърско общество” може човек да запази връзката си с природата
Ето и малко снимки
Синанишкото езеро, до което е хижата
жаба, която учудващо не избяга, преди да я снимам
това пък е най-дружелюбното овчарско куче, което съм виждал
малко красиво островче до Валявишките езера
