За мен
Казвам се Калин Каракехайов и водя доста объркан живот, но това може би е нормално за един 23-годишен младеж с много идеи
Винаги съм се справял добре в училище, но си признавам, че висшето образование в ТУ-София, където се записах да следвам Компютърни системи и технологии на малко случаен принцип, не ми хареса като подход към студентите и в началото на 3 курс прекъснах, като не смятам да уча нещо в скоро време, защото за мен истинският Университет в технологичните области се казва Интернет, а за всичко останало се уча направо от живота
От 8-годишен тренирам шах и на 19 години след успешна година достигнах до разширения национален отбор на България, но се отказах да ставам професионален състезател, за да водя по-разнообразен живот
Станах треньор и открих Шахматна академия, която премина през възходи и падения, но в момента отново върви нагоре под името Шахматна школа Дракон и в нея тренират доста от младежките ни национали. Поддържаме заедно с Тихомир Янев и основаната от нас Българска шахматна мрежа над половината сериозни шахматни сайтове в страната. Понякога се налага във връзка с шаха да се изявявам и като журналист
Седнах за първи път пред компютър с Интернет на 12 г. и до преди 2 години нищо не подсказваше, че ще се занимавам с правене и популяризиране на сайтове, но събитията се стекоха така и след сайтовете за шах продължих по други идеи. След като декември 2008 г., стартирах амбициозния проект Free България, сам разбрах, че животът ми ще е сериозно свързан с Интернет дейностите, а оптимизацията за търсачки, в която още се обучавам, ми е адски интересна
Почитател съм на хубава музика (основно по-стара и биеща на рок), на хубави сериозни филми и на сериалите Prison break (жалко, че свърши), Lost и Battlestar galactica. За книги вече нямам време, нито пък за телевизия - и на двете обръщам внимание само при специални случаи…
Обичам да пътувам и да се катеря по планините… Често снимам пейзажи и каквото още попадне пред обектива
От средствата за пътуване съм фен на БДЖ-то, а от планините любима ми е Пирин.
Когато не ме мързи спортувам каквото дойде, не ме е страх от никакви физически усилия и ако видите някой много закъснял човек да тича по улиците на София - има сериозен шанс това да съм аз
От всички неща, с които съм се занимавал, са ми останали много повече приятели, отколкото мога да следя
Все пак много от тях ми правят живота по-хубав и аз гледам да им го връщам тъпкано, както се изразява една от тях
Вярвам в много неща, които не могат да се изкажат добре с думи, но ето някои, които могат и съм сигурен в тях:
- Няма случайни неща;
- Хората трябва да си помагат;
- Човек живее, за да се учи и да става по-добър;
(последното може да се разбира по много начини, но все са верни)
Стига толкова за мен, хайде обратно в блога да обсъждаме света