Вчера скочих с бънджи за първи път! За невероятното преживяване трябва да благодаря на колегите ми, които явно са ме опознали достатъчно, за да ми подарят такова лудо нещо Разбира се си избрах за скока най-високото възможно място, което е моста на Витиня (120 метра). Мястото е много красиво и наистина се настръхва при първия поглед надолу, а някои дори ги е страх да погледнат, още повече, че като мине голям тир и целият мост се тресе
Понеже бях последен на една огромна опашка от желаещи се наложи принудително да изкараме с компанията един страхотен ден на поляна недалеч от моста, където пихме бира и играхме на всичко възможно… Когато дойде време на инструкторите вече им беше писнало да мятат хора и само гледаха как да ме изхвърлят през борда по-бързо Ето и как се случи това
Честно казано, ако не си наплашен много от преди, няма от какво да те е страх, понеже свободното падане трае само няколко секунди и докато успееш да се уплашиш наистина и вече се люлееш на ластика Но тези няколко секунди безтегловност, през които единственото, което усещаш, е как вятърът ти брули ушите, са много истинско изживяване
Доколкото помня инстинктивната ми реакция беше да си затворя очите и да се опитам да съм спокоен.
Веднага след скока се появява желание да се скача още, така че… внимание, води до пристрастяване
{ 2 comments… add one }
А може ли да сложиш това ужасно снимано видео, вместо прекрасното творение на Пепе??
А ти оптимизаторке може ли да коментираш без да пишеш уебсайт… И нека позная кой държи апарата наобратно