За три дни на Пирин планина

Прекарах последните 3 дни на Пирин, любимата ми планина в България. Наистина особено когато времето е слънчево и езерата – сини, красотата там не може да се сравни с нищо

Първият ден се качихме с транспорт до хижа Вихрен и понеже беше вече късно, нямаше време да катерим върха и продължихме към хижа Синаница. Пък и запознатите повече с Пирин знаят, че най-високият в планината връх Вихрен не предлага такава страхотна гледка, колкото други по-ниски върхове. Видяхме на Хвойнатото езеро няколко красиви диви кози, а нагоре по тревистото било имаше и много стада крави (преди развъждаха повече коне там, нещо са сменили занаята ).

Стигнахме Синаница по здрач и гледахме наистина страхотен залез от Синанишката порта. За първи път спах на тази хижа и мога само да поздравя хижарите за топлото посрещане. На следващия ден потеглихме на дълъг, но много приятен преход към заслон Тевно езеро, най-високото и най-хубаво място за спане в Пирин. Върви се 7-8 часа по поляни и се минава през много красивата Винарска (Чаирска) порта, откъдето се виждат Валявишките и Превалските езера. Обядвахме на заслон Спано поле, където отдавна съм запомнил колко вкусно готвят На Спано поле имаше уникален надпис в столовата:

„мъчно се дялат гредите,

лесно се галят момите„

Стигнахме на Тевно привечер и прекарахме весело с много много смях в компанията на хижарите (които са много готини хора) и техни приятели. Който не е слушал разкази на „Бански“ много е изпуснал

На следващия ден качихме връх Дженгала (2761 метра), който е в самия център на Пирин и единственото, което са вижда са десетки върхове и езера… Едно уникално място!

След това слязохме през Валявишките езера до хижа Демяница, където е чудесно за обяд, защото готвят много вкусно, но никога не спя там – хижата е заобиколена от много реки и комарите са в несметни количества

Прибрахме се през двата красиви водопада (пролетните води са отнесли моста над Юленски скок ) надолу към Банско, където жителите се радват на спокойния период извън ски сезона.

Радвам се и че моята малка спътница не само не се оплакваше от дългите преходи (както всичките ми колежки от университета биха направили със сигурност ), ами прояви доста планински заложби и показа, че дори в днешното „тийнерджърско общество“ може човек да запази връзката си с природата

Ето и малко снимки

Синанишкото езеро, до което е хижата

жаба, която учудващо не избяга, преди да я снимам

това пък е най-дружелюбното овчарско куче, което съм виждал

малко красиво островче до Валявишките езера