Ипотпал състезанието се обърка…

Нещо напоследък въпреки голямото добавяне на ипотпал линкове, с моя съотборник по ипотпал вървим само и единствено назад…

Затова и идва поредният роман за Ипотпал

Ипотпал и смъртта на Шакоку. Силата „Тамера’ас”

Дните минаваха… превърнаха се в седмици, седмиците в месеци, месеците в години. Ипотпал вече имаше пет годишен син, който тренираше с малкият Хаку. Преди да се разболее Шакоку беше заплодил своята женска и тя роди новото поколение дракон. Първият на света Диамантено-Черен дракон. Хаку имаше диамантени люспи с черен цвят, а силата му нарастваше с часове. Младият Ипотпал Трети също имаше броня, като тази на баща си и се учеше от всичко, което някога неговият баща Ипотпал Втори беше направил…

Част от древния пергамент, вече беше преведен. В него се говореше именно за болестта на най-великия черен дракон, който прекарал последните дни от своя живот в кратера на вулкана Корона. След като мина още една година, вече беше ясно къде е скрит остатъка от пергамента – в кратера на вулканът Корона. Това значеше, че човек или нещо друго е било достатъчно силно, за да скрие този пергамент там. От друга страна по онова време се беше водила война между силите на хората и ятото на драконите, което значеше, че няма как дракон да е занесъл там пергамента. Но кой и какво можеха да отговорят на това? Ипотпал отиде при Кинира’а. Той посочи парчето свитък, което носеше в ръка. После посочи вулканът Корона и болният Шакоку.
– Иди и ми донеси това. – каза Ипотпал. – Иди и ми донеси целият пергамент, за да мога да излекувам Шакоку.
Диамантената смърт Кинира’а разбра какво се искаше от нея. Тя полетя и след около ден прекаран в адските пламъци на Корона, тя се върна с пергамента. Ипотпал не вярваше на очите си. Пергамента не беше покрит с никакво предпазващо покритие. Той беше просто оставен така. В пламъците на Корона, дори той и неговата броня не биха издържали на невероятната температура. Единствено дракон можеше да иде там. А какво оставаше за едно старо парче хартия. Как това беше възможно и как то не беше изгоряло. Върпосите започнаха да стават прекалено много. Ипотпал не знаеше какво да мисли. След като вече бяха превели азбуката на първата част от пергамента, сега беше време да преведат втората. Тъй като знаеха как са закодирани буквите щеше да е въпрос на минути. И така пергаментът беше преведен и събран. Първата част от него гласеше:

„ Този пергамент е ключът към силата на Мрачния огън. Моето име е Тарил. Аз съм магьосник, който служи на крал Динок. В тези времена на мрак и смърт, се появи страховита сила. Анкор „Ужасът от Корона” е най-свирепото същество, живяло някога. Този черен дракон бълва черен огън, който изгаря всичко по пътя си. В последно време обаче драконът е болен и така ние успяхме да го пленим. Аз и останалите четирима велики магьосници, се събрахме, за да намерим начин да покорим неговата сила. Въпреки, че Анкор е пленен, той не подлежи на възпитание или дресура. Този див звяр крие в себе си невиждана сила, която неговите деца и най-вероятно синът му – Крон може би са наследили. Аз и останалите магьосници се опитахме да пленим младият Крон, но той победи всички ни.

Първата част на романа за Ипотпал e при Иво Станков

Това е втората част

Ипотпал 3 част

Ипотпал 4 част

Ипотпал 5 част

Ипотпал 6 част

Ипотпал 7 част

Ипотпал 8 част

Ипотпал 9 част