Екип студенти, които пишат магистърска теза за предпримачеството в датски университет, взеха интервю от десетина български предприемачи от стартъпи (основно от LauncHub). Някак попаднах сред „избраните“ и с младежа доста време си говорихме за темите бизнес, предпримачество, образование и лична мотивация. Интервюто беше записано и със съгласието на студентите публикувам тук малка част от него, а другата по-голяма част ще бъде публикувана в Socialevo.
Студент: Вие казахте, че никога не сте работили за дадена компания, в момента развивате и Tool.Domains. Каква е причината за това Ви решение да се занимавате с предприемаческа дейност, какво Ви е тласнало към това?
Калин: Понеже аз съм бил професионален спортист и съм изкарвал пари от това, просто съм свикнал сам да си изкарвам дохода и да не съм зависим от работодател. А и също така съм свикнал на пълна свобода, да ходя където си искам, да работя дистанционно. Изобщо целият ми живот е протекъл далеч от корпоративната сфера и тя не ми е интересна по никакъв начин. Корпоративната работа не ме привлича и според мен хората могат да изкарват прилични пари, работейки в дадена компания, но в повечето случаи те си забавят така развитието, тъй като правят един и същи вид работа постоянно, а това е най-лошото. Въобще това „зомбиране“ с един и същи вид работа не е никак добре за развитието на човек, убива креативността.
Студент: В този ред на мисли, пречи ли Ви или помага ли Ви държавата по някакъв начин да развивате бизнес и с какво?
Калин: Държавата не ни е помагала, не ни е и пречила, но предполагам това важи и за повечето държави. Не вярвам, че има държава, в която се помага на всеки втори стартъп, но от друга страна парите, които идват от Launchub по Jeremie са европейски, тоест пак по косвен път помага. България ако не беше в ЕС, нямаше да има достъп до тези пари.
Студент: Какво трябва да се направи тогава, за да може хората да имат повече стимул и мотивация да развиват бизнес?
Калин: Според мен в България животът е сравнително евтин (в сравнение с повечето развити страни) и съответно цената на риска при създаване на стартъп е много по–малка. Заплати, наеми, други разходи – всичко е само част от това, което се харчи на запад. Това е достатъчна мотивация. Има много хора с добри идеи. Хората трябва повече да си споделят идеите, за да отсяват лошите измежду тях. Тъй като много хора, което е основен проблем в България, не знам дали навсякъде е така, но те не си споделят идеите. Много хора, които на мен са споделяли идеите си, съм им казвал че не са добри, да не ги правят (или не за избрания от тях целеви пазар) и това им е помагало. Така че трябва да се споделят идеите. Ако човек си крие идеята и не я споделя с никого, значи тя в 99% от случаите няма да успее. От друга страна хората ги мързи да действат дори и по своите си идеи, така че освен ако не е супер лесна идеята за изпълнение (което е проблем само по себе си), няма защо да се притеснявате от това, че ще ви откраднат великата идея (която най-вероятно не е и толкова велика, колкото си мислите в момента, обладани от див ентусиазъм). И все пак в България се раждат много добри идеи, заедно с лошите, без които няма как. Ако подобрим отсяването, ще сме номер едно.
Студент: На какво се дължи това?
Калин: Ами проблемът на българина е, че първо действа и после обсъжда като цяло. Ние сме имали много клиенти с онлайн магазини, които имат този магазин, изкарва хиляди левове на месец, всичко е наред, има си екип, който му движи нещата, но има едно малко нещо в магазина, което не може да го промени, защото системата има такива ограничения. Тези хора хващат и местят магазина на друга система, всичко се съсипва, URL-тата се сменят, прецакват бизнеса си, който струва 6-цифрена сума заради нещо малко. Защо? Защото не са се посъветвали с някого, който да им каже че е много лоша идея да си сменят системата на магазина, че това ще има много последици и че не е така, както си го представят.
Студент: Защо става така? Това някаква липса на умения ли е, или на манталитет…
Калин: Това е някакъв вид манталитет, да. От сорта на това – аз съм си решил нещо и ще си го направя, по-добре да не се посъветвам със специалист, защото може да ми каже, че моята идея е лоша (най-малко обичам да ми казват, че съм глупав). Това е разбираема психология. Но от друга страна най-важното е човек да филтрира лошите идеи, а не толкова добрите. Добрите идеи на практика е много трудно да бъдат отделени. Една добра идея дали ще се получи е много трудно да се каже. Затова е хубаво да се попита специалист, за да ти каже дали идеята е лоша, тъй като повечето бизнес идеи са такива. Те на логическо ниво може да са добри, но да няма как да проработят реално без непосилно голяма начална инвестиция за натрупване на критична маса. Много сайтове тип социална мрежа или портал, където да се намират търсещите и предлагащите дадена услуга, имат този проблем. Лично съм ял дървото с една такава борса за преводачески услуги, която така и не успя да отлепи. Трябват ли ти много активни хора, за да стартира даден сайт, имаш голям проблем. Затова правя сайтове за продаване на линкове, защото няма нужда от посещения, за да работи Чао реклама, брандинг, създаване на съдържание, мониторинг… единствената грижа е хостингът да не пада твърде много и да няма банове от Google. Простите неща винаги са най-добри. Ако не вярвате, това мобилно приложение е оценено на милиони: Yo.
{ 0 comments… add one }